Пчелите използват нектара от медоносните растения, за да произвеждат мед. Да стигнат до тях, те летят на различни разстояния от своите кошери. Обикновено предпочитат по-близките дестинации, но в някои случаи могат да достигнат до 7, 9, дори и повече километри. В равнините, където няма много обекти, служещи за ориентир (дървета, храсти, пътища, реки и др.) пчелите са по-склонни да летят на по-къси разстояния, за разлика от местата, където такива са налични, или в случаите, когато е на разположение обилна паша.

Пчелите са най-ефективни в радиус до 1.5 - 2 км. Ето защо кошерите не бива да бъдат разполагани на по-големи разстояния от пашата в случаите, когато това е възможно. В противен случай, тези неуморни работници губят излишно време и енергия, консумират много повече храна и жизненият им път свършва по-бързо в следствие от преумората. Чрез експерименти е установено, че на разстояния около 3 км., пчелите носят само 1/3 от събраното. Изпитват затруднения и в случаите, когато трябва да летят над обширни водни площи (езера, големи реки), както и когато времето е ветровито. Натоварени с нектар или прашец, често се случва масово да падат във водата при неблагоприятни атмосферни условия и да загиват.

Когато пчелата избере цвят и кацне върху него, тя изправя своето хоботче,  което обикновено е навито под "брадичката" ѝ и го мушва в тази част, където се намира нектара. След това започва да смуче, докато не обере всичко, което се намира в нейния обхват, съхранявайки го в своя "меден стомах". На практика пчелите имат два стомаха. Единият е този, който използват като "кошничка", за да пренасят и обработват нектара, нарича се медна гушка, а другият е този, който използват за храносмилане. В медната си гушка могат да съхраняват около 70 мг. нектар, и когато тя е пълна, съдържанието ѝ е с тегло почти колкото на самата пчела. Пчелите посещават между 100 и 1500 цвята докато напълнят медните си гушки. Не всички растения обаче отделят нектар и привличат пчелите. Тези, които отделят нектар, се наричат медоносни растения. 

Още по пътя обратно към кошера, обработката на нектара, посредством обогатяването му с ензими в медната гушка вече е започнала. Събраният нектар обикновено е с 60-80% водно съдържание в зависимост от климата. Един от ключовите моменти за превръщането на нектара в мед е изпаряването на част от водата. В случай, че водното съдържание не бъде редуцирано до определена степен, нектарът ще ферментира и ще се развали.

Когато пчелата се завърне от полет, тя предава нектара на други 4-5 нелетящи пчели, които от своя страна могат да го предадат на други 8-10 млади пчели. По този начин, пресният нектар донесен от летящата пчела се разпределя между 50 млади пчели. Тези все още нелетящи пчели "домошарки" задържат нектара в гушките си за около половин час, като по този начин го обогатяват с много ензими и нутриенти. Това е и един от начините, по който изпаряват влагата от нектара. Когато водното съдържание достигне 35-40%, пчелите го "повръщат" обратно в килийките.

В случай, че завърналите се от полет пчели, носят малко нектар, те влизат в кошера и го поставят в коя да е килийка или след продължително обхождане на питата избират килийки за нектара.

Ако в килийката няма мед, пчелата навлиза в нея, докато докосне с челюстите си най-отдалечения ъгъл на килийката. Появилата се капка нектар се увеличава и се допира до стените на килийката. Пчелата бавно завърта главата си от едната до другата страна и размазва нектара по килийката. Връхните ѝ челюсти непрекъснато се движат.

Ако пчелата складира нектара в килийка, частично запълнена с мед, тя потопява устните си органи в меда. Челюстите й се движат, а езикът бездейства.

Преди да се отправят отново на път пчелите винаги почистват крачетата и устните си органи. След това се оглеждат наоколо и бързо политат към полето. При богата паша пчелите събирачки престояват в кошера обикновено по-малко от 4 минути.

Изпаряването на водното съдържане продължава, след като нектара е поставен вече в килийките на пчелните пити, благодарение на интензивното пърхане с крилца на пчелите. През деня и особено през нощта се разделят на две групи. Едната група изтласква влажния въздух от кошера, а другата вкарва свеж въздух отвън. Благодарение на вентилацията водата от нектара се изпарява и в него остава не повече от 20% вода. Силният поток въздух лесно се забелязва, ако се постави запалена клечка отначало на едната, а после на другата страна на входа на кошера. След отделянето на водата от нектара жужукането на пчелите утихва. При много нектар, жужукането продължава през цялата нощ.

Когато водното съдържание на нектара достигне 15 - 20/21% и количеството на захарозата от действието на ензимите достигне 5%, тогава нектарът се е преобразувал в мед. Този процес трае от 1-3 дни и зависи от водното съдържание на нектара, температурата, влажността в кошера, силата на семейството и притока на нектар.

Когато влажността в съхранявания в питите мед достигне до 18%, пчелите го запечатват в килийките с восъчни капачета. Запечатаният мед е узрял мед и влажността му варира от 16.5-18%.

Една пчела произвежда средно 1/12 част чаена лъжица мед за целия си живот, така че, нито една капка от тази чудотворна храна, не трябва да бъде захабявана (виж и др. интересни факти за пчелите).


Honeypedia е все още нов сайт, но се обновява постоянно. Не пропускайте новите публикации! :)

Публикации