Под "цветен прашец" в публикацията да се разбират поленовите зърна от тичинките на цветовете, а не пчелният прашец и пергата от кошера, чиято изходна суровина е именно цветният прашец, на който е посветена тази статия.

Цветният прашец се състои от малки зрънца с диаметър няколко хилядни от милиметъра. Прашецът на различните растения се отличава не само по цвета и оттенъка, но и по размерите, формата на поленовото зърно, структурата на обвивката му, наличието на бразди и дори и по тяхното разположение. Това дава възможност да се определи точно видовата принадлежност на прашеца.

Поленовите зърна на различните видове върба и бреза са големи 7 микрона, а на растенията от семейство Тиквени достигат до 150 микрона.

Обвивката на прашецовото зърно, наречена екзина, е сложно устроена. Тя е твърда и определя формата му. Под микроскоп повечето поленови зрънца изглеждат обли. Те са еволюирали така, защото тази форма е най-удобна за пренасяне чрез вятъра. Някои зрънца са с бодлива обвивка и приличат на таралежки, други наподобяват цветчета и т.н.

Науката за прашецовите зърна се нарича полинология. Този раздел от нея, който изучава прашеца на насекомоопрашваните растения, с цел да се определи наличието му в меда и прашеца (пергата), се нарича мелитополинология. Широкото внедряване на прашецовия анализ в пчеларството ще позволи да се решат много въпроси на теорията и практиката. Чрез този метод може да се проучи избирателната способност на пчелите към различните медоносни растения.

Пчелите събират прашец само от определени видове растения. Няма два кошера даже стоящи един до друг, в които пчелите да носят прашец от едни и същи растения или в еднакво количество. При нашите опити наблюдавахме голямо различие на донесения прашец в 30 кошера, на които бяхме поставили прашецоуловители. Анализът на пращеца в кошничките на отделни пчели показа, че той се състои от поленови зрънца на едно и също растение и по-рядко на повече. Пчелите от два съседни кошера, не само че събират съвършено различен прашец, но години наред всяко семейство запазва предпочитанието си към определен вид растения. Това е доста странно, тъй като е известно, че животът на пчелите-работнички е кратък и тези, които са събирали прашец от върбата през пролетта, ще бъдат мъртви по време на цъфтежа през следващата година. Изглежда, че пчелите от различните кошери имат предпочитания към прашец с различно съдържание на азот. Важна роля в това отношение има ритъмът в развитието на отделните семейства, който се предава по наследство. Семействата, които предпочитат прашец, богат на азот, и не посещават много растения, са силни и се развиват най-рано.

Чрез поленовия анализ може да се установи кои растения отделят достатъчно прашец. Установяването на поленовия спектър на пчелния мед и неговият произход се налага и поради използването му в медицината. Проучванията на прашеца, събиран от пчелите, ще допринесе за широкото му приложение в хранителната, фармацевтичната и козметичната промишленост.

Олга Петкова 


Honeypedia е все още нов сайт, но се обновява постоянно. Не пропускайте новите публикации! :)

Публикации